Милански грозд (бивша Трифонова пита)

Оформянето на този грозд научих преди време от един пост за Трифон Зарезан. Когато за представянето на "Възможните майки" в Милано ми поискаха нещо българско, реших да го направя като използвам рецептата за пухкавите хлебчета с прясно мляко, които се използват много често за аперитивите в Италия. Така Трифоновата пита стана на Милански грозд, а поводът беше миланското представяне на книгата, която на италиански се казва "Maternità possibili"

Измесете на ръка или с машина за хляб:
520 гр. пресято брашно 0 (или 55)
60 гр. захар
50 гр. размекнато краве масло
7 гр. (1 ч.л.) сол
300 мл. хладко прясно мляко
25 гр. прясна мая (или 1 пакетче от 7 гр. суха мая за хляб)
Покрийте и оставете да втаса, докато удвои обема си (поне 1.30-2ч).
Разделете на топчета от по 30 гр всяко (излизат около 26-27).
Отделете 2 за украса.

Останалите оформете грозда върху покрита с хартия за печене тава - 1во 1 по-голям триъгълник, след това един по-малък.
С едната заделена топка офорчете дръжката на чепката.
Измесете с още малко брашно до твърдо тесто последната топка, разточете я и офорчете листа и филизите на грозда.
С четчица и прясно мляко навлажнете леко грозда, покрийте го и оставете да втаса още окол 30 минути.
Намажете го с разбит жълтък и сложете да се пече в предварително загрята фурна първо на 200°С за 5 мин, след което намалете на 180°C за още 20-25 мин.
Spennellate con uovo sbattuto e infornate

Извадете изпечения грозд, намажете го леко с краве масло, завийте го с чиста кърпа и го оставете да почине 10 минути

Същите мани-питки могат да се изпекат и разделени една от друга, идеални са за солени мезета, обикновено в Италия се пълнят с филийки салам или топени сирена и се сервират с аперитива.



"Възможните майки" на бълг. и на итал. на витрината на миланската книжарница Trovalibri, където се състоя представянето



La torta di Shakespeare

Questa è una ricetta che faccio spesso e ho già pubblicato ma è anche il titolo di uno dei testi nella nostra antologia "Maternità possibili" che presentiamo domani 26 ott. 2011 a Milano.
E' una raccolta di testi di donne di tutte le età, professioni e nazionalità, mamme e non-mamme che raccontano le loro esperienze.
Ecco anche il mio testo:

La torta di Shakespeare

Prima si chiamava “Torta semplice con le fragole” ed era una delle tante ricette di dolci da credenza che avevo provato per curiosità. Questa, però, ci è piaciuta da subito perché era davvero semplice da fare, rimaneva soffice per diversi giorni ed era molto fresca grazie a quella manciata di fragole cosparse all'ultimo momento che affondavano nel suo cuore durante la cottura.

Era la prima torta che minacciava di detronizzare, dopo un decennio di indiscusso primato, l’immancabile “Ciambella alla Piacentina” di Dario, per lo meno in estate. La preparavo da anni e Dario la preferiva perché era rustica, fatta in casa e diversa dalle ciambelle industriali che, a parte il nome, avevano tutte la stessa consistenza amorfa e il sapore anonimo. La “Piacentina” andava bene per la colazione, per la merenda e per il tè del pomeriggio. Io non la mangiavo quasi mai perché finiva sempre troppo in fretta e dovevo farla un giorno sì e un giorno no, tanto è vero che da tempo ormai si chiamava “La torta di Dario”.

“Quella con le fragole però non mi dispiace”, ha iniziato a dirmi presto Dario e io ho cominciato a prepararla con la frutta più diversa a seconda della stagione. L’ho portata in una bella confezione campagnola anche all’invito al Lago.

“L’ha fatta davvero Lei? Come Le è venuta bene, Signora!”

“Grazie, mi fa molto piacere!”

“Glielo volevo dire anch’io: che bel contrasto tra il rosso delle ciliegie e il giallo dell’impasto! Ma è fatta solo con i tuorli?”

“No, no, con le uova intere, ma bisogna aggiungere anche un po’ di farina gialla”

“Che soffice poi, una meraviglia!”

“Grazie, grazie! Detto da Lei è un bellissimo complimento!”, ero proprio contenta! Una giornata meravigliosa, il lago rispecchiava a riva il verde delle alture e al centro l’azzurro del cielo. La signora Voganò che mi faceva i complimenti poi…

“Mi scusi un attimo, devo rispondere al telefono. È mio fratello, mi chiama così poco che…”

“Prego, prego! Arrivederci!”

“Ascolta, devi tornare a casa subito…”

“La mamma?! No, aspetta, non può essere…”

E invece poteva, con il lago che ora luccicava argenteo sotto i raggi pomeridiani, i deltaplani nel cielo alto e limpido, talmente bello da ispirare di nuovo il “quando è bello” degli scrittori. In questa splendida giornata di giugno, la mia mamma non c’era più. Ma perchéééééé?

Ho guidato con gli occhi sbarrati e vuoti. Dovevo guidare, così potevo scacciare il pensiero. Ma non è possibile. Il pensiero lacerante è sempre lì, dietro gli occhi spalancati e asciutti per la tensione e le lacrime trattenute. La prima cosa che mi è balenata per la mente è che siamo tutti Shakespeare. Lui non era un genio che inventava drammi e commedie, raccontava soltanto ciò che accade nella vita di tutti: le tragedie, gli amori, i tradimenti, la morte, il mondo che cambia per sempre dopo una notizia, e non fa niente se questa arriva con il piccione postale o con una telefonata.

No, mamma, non ci penso più. Me lo sono imposta per non soffrire, per non impazzire. Quante volte ho sbuffato quando ripetevi: “Per me mio padre è come se non fosse morto. È per questo che non vado mai al cimitero”. Mamma! Ti rendi conto?! Ho fatto come te, sai, era l’unico modo per reggere la pressione. Ho detto di non aspettarmi per il funerale. Al tramonto, sulla discesa verso il mare, ancora fresco, non vacanziero, proprio come piace a te prima dell’arrivo dei villeggianti, non credevo che su quel necrologio ci fosse il tuo nome…

***

 Dopo un po’ di tempo ho rifatto la torta: con ciliegie e albicocche. Non volevo che rimanesse legata al ricordo di quel giorno al lago. Oggi mi si è bruciata, per amore. L’ho messa in forno e me la sono dimenticata, avevo altro per la testa. Ho preso il quaderno delle ricette e le ho cambiato il nome: ora si chiama “La torta di Shakespeare”.

***

Presentazione del libro "Maternità possibili":

mercoledì, 26 ott. 2011, Milano

Libreria Trovalibri, V.le Monte Nero 73

ore 18.30

http://www.scalino.eu/

Torta Editoria alternativa

Edizioni bilingue, 2011

Da quando non leggete poesia? Io, dai tempi del liceo forse... o poco più. Vi segnalo quindi un autore che ho scoperto per caso quest'estate, complice il mare delle Cinque terre e le vedute che tolgono il fiatto da Lerici in giù, i luoghi che ispirarono il romanticismo inglese di Bayron, Mary e Percy B. Shelley e il Nobel italiano Eugenio Montale.

 "Tu, in agguato sotto le palpebre" è il vincitore di quest'anno del premio Montale di Sarzana, l'ultimo di una serie di libri di poesia di Sebastiano Grasso. I versi di Grasso si leggono come un romanzo moderno che parla della vita (reale o sognata) di tutti, indistintamente. Parlano di amore (senza quasi mai menzionare la parola), di attese, incontri, addii, eros, ricerca di noi stessi nell'altro, tormenti creativi e fame di condividere la vita (che non si sazia mai).


Le Cinque terre viste dalle gallerie del treno

Eccone alcuni brani:

 

Il Golfo dei poeti visto da Lerici

***

...il tuo corpo

appariva sulla porta ma in casa entrava prima

un sorriso e gli occhi di fiamma. Ora un vento

amico cambia di posto alle nubi e il sangue

altera i pensieri e li tinge di rosso.

***

Mentre la mia bussola impazzisce

fra immagini del tuo corpo, le mani

cercano di separare il sole dal tuo viso.

La festa è finita, si mormora da dietro

un'imposta socchiusa... 

 ***

... La disfatta, qualcuno

mi annuncia la disfatta da seguire sull'atlante;

senza precisare se è la tua, la mia o di entrambi,

eroi mancati d'una storia moderna.

 ***

Si disperde la polvere d'una Sicilia

antica, mentre la giovinezza, ancorata alle prime pagine d'un album fotografico,
sfugge col girare dei fogli...
 ***
L'ultima luce accompagna l'automobile

coi tergicristalli che duellano con la pioggia. Ah, questa torrida estate ti coglie seminuda

sul balcone dell'ultimo piano che s'affaccia

sul lago che il Manzoni...

 ***

... Sfogli appunti, leggi

saltellando sulle righe, coreggi versi, ne aggiungi

nuovi...

...nell'entrare in galleria:
la luce elettrica si accende e l'omra della matita

penzola sulla pagina aperta.

***

Lo sguardo insiste su pile di libri, ricerca

pause e rituali che separavano i mezzogiorni

delle sere, mentre i crescendo accompagnavano

l'ozio del dopopranzo...

Sebastiano Grasso è tradotto in Spagna, Russia, Polonia, Francia, Svezia, Inghilterra, Macedonia. Tradurre il suo "romanzo moderno" in versi sarà forse il nostro prossimo progetto editoriale in bulgaro.

Incomincio intanto con l'edizione speciale del Prologo:

Vieni, ti racconto...

Una storia moderna con paure antiche.

Ingredienti:

Poesia d'autore;

Pan di Spagna con uova montate intere - 5 uova, 150 gr. zucchero, 150 gr. farina, vaniglia, scorza di limone. Per un impasto ancora più arioso potete sostiturte 50 gr. della farina con Frumina. Burro e farina per la teglia.

Bagna in proporzione 2:1 - latte di mandorla e acqua calda a cui va aggiunto 1/2 bicchierino di Maraschino. Coprire e lasciar raffreddare. Preparate la bagna in anticipo (deve raffreddarsi completamente).

Crema: 125 ml. panna fresca montata da aggiungere a 250 gr. mascarpone e 90 ml latte condensato lavorati con il cucchiaio di legno.

Copertina e segnalibro: pasta di madorle in panetto.

Farcitura e decorazione: fragole, zucchero a velo, cacao in polvere, copertura di cioccolato.

Con queste quantità si ricava un Pan di Spagna classico, o due più piccoli (in questo caso ho fatto 1 libro e 1 maglietta usano le forme sagomate). Importante se si usano tortiere di forma diversa è distribuire lo stesso spessore di impasto per ottenere una cottura uniforme, altrimenti la forma più piccola cuoce prima e l'altra no.

Fate anche la prova del forno - prima di infornare verificate che le tortiere scelte ci stiano effettivamente nel forno.

Imburrate e infarinate la tortiera, distribuite delicatamente l'impasto.

Cottura a forno preriscaldato a 175°C per 30 min. circa.

Sfornate, lasciate riposare alcuni minuti, capovolgete il pan di Spagna sulla grata dei biscotti e lasciate raffreddare completamente. Tutti gli altri ingredienti sono solo per la preparazione deli libro.

Tagliate il libro in 2 in orizzontale con il coltello seghettato. Sciroppate il primo strato con meta della bagna.

Spalmate 1/3 della crema, distribuite le fragole a fettine, aggiungete altro 1/3 di crema e coprite con il restante pan di Spagna.

Sciroppate, distribuite la crema restante che farà da collante per la copertina.

Fate una sagoma di carta del libro aperto. Stendete una sfoglia di pasta di mandorle aiutandovi con lo zucchero a velo a mo' di farina, ritagliate la forma della copertina e posatela sul libro. Formate da un nastino il segnalibro orrotolandolo con un po' di cacao.

Scrivete i versi con la copertura di cioccolato, servitevi dello zucchero a velo e della frutta per mascherare gli errori.

Buona lettura!

"Катини вълнения" с баница в Шумен

Заповядайте на 15 юни, сряда, в 18 часа, Шумен

Къща-музей "Лайош Кошут"

ул. "Цар-Освободител" № 27

Актрисата Стефани Лечева ще представи книгата "Възможните майки" от 18 часа в къщата-музей "Лайош Кошут", а друга една от нашите авторки - Катя Гочева ще разточи "баница по книга".
Тънкостите на тази баница са описани в един от текстове на "Възможните майки".
Литературното четене ще включва и текстовете на другите две наши авторки от Шумен - Ивелина Пенева и Кремена Димитрова, които ще ви представим, но няма да разкрием кои точно са техните текстове в сборника.
Ивайло Савов ще акомпанира на китара.

Представянето: Книгата "Възможните майки" е дебютният проект на издателство "Скалино".

Книгата: Един транснацианален проект, започнал като българо-италиански, събрал изненадващо откровени и неподписани текстове на 116 жени, майки и не-майки. Текстовете разполагат единствено със собствения си потенциал, не се нуждаят от авторитета на автора си и не са свързани пряко с него.
Те живеят своя самостоятелен живот, както деца...та започват своя живот след раждането и срязването на пъпната връв, която ги свърза с майката.
Авторките: 116 жени – главно българки и италианки, но и авторки от Сърбия, Украйна и Северна Америка. Сред тях са поетесите Мирела Иванова, Силвия Чолева, Мария Донева, Рада Александрова, Виргиния Захариева, Оля Стоянова, Петя Хайнрих; актрисите Ангелина Славова, Станка Калчева, Стефани Лечева и Мая Кисьова; художничките Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Боряна Росса, Зара Александрова, Ния Пушкарова, Маргарита Горанова, Лала Рагимов, Цветана Янева-Гумеля; световната шампионка и успешна треньорка по художествена гимнастика Илияна Раева, известната хореографка Мила Искренова, журналистката Еми Барух, сръбската авторка на пиеси Саня Домазет и фотографката Галя Йотова.



Тази проява се осъществява със съдействието на Регионалния Исторически Музей Шумен и е част от българо-италианския проект "Възможните майки".

Книгата "Възможните майки" ще чете...

Книгата "Възможните майки", която ви представих в няколко поста спечели
Пепчо, която веднага и без колебание позна откъса от рецептата с баница и малко след публикуването на откъса коментира така:

"Баницата е на Катето :))
Убедена съм.... на 4/5 :))
Но на когото и да е, много е апетитна!
Ще има ли представяне в други градове на книгата?"

Вярно е, баницата и текста са на Катя, която ще я разточи и на представянето на книгата в Шумен, заедно с още няколко от 116 авторки.

Пепчо, ето и датите на представянията, можеш да получиш книгата ако дойдеш на някое от тях или ми пиши в мейл адреса, на който да я изпратя.
Подробности за място и час ще намерите на страницата на книгата във Фейсбук.
Днес "Възможните майки" са в РУСЕ, заповядайте.

Torta libro

Il 24 maggio è una delle feste più belle per la Bulgaria - il giorno dell'Alfabeto cirillico, della cultura e del Libro.
L'origine risale alla lunghissima dominazione turca quando i pochi libri scritti in cirillico che circolavano erano l'unico modo per mantenere l'identità slava della populazione cristiana.

Proprio ieri per caso ho trovato questo bellissimo stampo sagomato da libro e non ho potuto fare a meno di comprarlo.
La ricetta della torta è quella che c'era nella confezione.

per la torta:
200 gr. burro a pomata
175 gr. zucchero
3 uova
100 gr. farina
100 gr. maizena o fecola
1/2 cuchiaino di lievito per dolci
la buccia grattugiata di un limone
vaniglina

per la decorazione:
3-4 cucchiai malmellata di fragole da spalmare sopra
e fondan o pasta di mandorle per le pagine del libro

Gli ingredienti dell'impasto vanno lavorati nell'oridne indicato. Cottura a 180°C per 35 minuti nella forma precedentemente unta e infarinata. Sfornata e raffreddata un pò, si lascia raffreddare completamente sulla grata dei biscotti. Alla fine va spalmata con la marmellata e decorata con la pasta di mandorle.

Tutte le scolaresche escono in processione dalle scuole portando fiori, corone e le icone dei due santi inventori dell'alfabeto - i Santi Cirillo e Metodio.

Баница по книга

Тази рецепта е от книгата "Възможните майки" и е на една от нашите авторки-кулинарки, които и вие "познавате" от техните рецепти и кулинарни блогове. Можете ли да познаете чий е текстът? Ина, Катя или Райна? Коя от тях трите е авторка на текста и на рецептата? Ако искате оставете коментар с вашето предположение и в края на месеца някой от вас ще получи като подарък книгата. Хайде, опитайте се да познаете по стила! Предлагам ви текста от книгата, а в края и самата рецепта на авторката.

Баницата е направена и снимана от авторката!

Ина, Катя и Райна да не подсказват!

Сън в зимна нощ

Разрови баба огнището, извади един въглен с машата, запали пурата и я подаде на дядото. Дядото отпи от чашата с квалитетен коняк, опъна пурата по неговия начин, като неволно изпъна веждата и важно важно издиша.

„Ей, цял ден е пред компютъра, ще получи срастване” - измърмори бабата.

Дядото не ѝ обърна внимание, че тя от млада все мърмори.

„Мечтаех си аз, когато остарея да се разхождаме с дядото в голямата ни градина в бели костюми и аз с бяла шапка с голяма периферия и бял бастун, като ангели, а сега седим в тъмното и се пулим като дяволи. Бъдни вечер е, добре че утре ще дойдат децата.”

Въздиша и се връща години назад. Когато се запознаха тя не се оплакваше от артрита и не мърмореше на глас, само наум. Той обръщаше внимание на всеки жест, на всяка изказана дума, дори на неволно нейно възклицание. Възхищаваха се един на друг, водеха дълги разговори. Събраха се и заживяха. Появи се и детето.

Трудностите покрай раждането я бяха направили жена, дори и прословутия ѝ гъдел по краката беше изчезнал. Но както изчезна, така се и появи отново. Окончателно изчезна обаче и благия ѝ нрав.

Липсата на пари и време я накараха да измисля нови начини за справяне в кризисни моменти. Надяваше се да е добра майка и съпруга. Но не беше съвсем. Веднъж забрави да отиде на тържеството на детето за осми март, защото имаше важен изпит. Вглеждайки се в очите му разбра, че повече никога, при никакви обстоятелства няма да допусне това. Друг път забрави, че има годишнина от сватбата, заради проблеми в службата.

Очарователните и усмихващи моменти бяха повече, първата усмивка, първите зъбчета, първите думички, първите детски лъжи.
По това време овладя някои умения и сръчности, например как се подпира с точилка недобре уплътнената врата на стар хладилник, как се преправят умалели дрешки на по-голям размер, как от малкото сополиво дяволче да изцеди усмихнат и вежлив млад господин. Тогава се научи да точи баница.

Бабата, както се беше умислила пъргаво подскочи, отиде до огромната фурна последен модел и погледна вътре, баницата, все още не беше изгоряла.

„Знаеш ли, колко години ми трябваха да се науча да правя хубава баница?” – започна да нарежда на дядото. „Цялата тънкост била в брашното и тестото. В началото, когато бях млада и нетърпелива исках всичко да става бързо и веднага, тогава и кората се късаше, както и в живота, късат се нишки, развалят се отношения. След няколко неуспешни опита се разбира, че всяко нещо изисква време, не става само с желание. Хубавият лист става от добре измесено и отлежало тесто. Леко и търпеливо се пипа, като се използват възглавничките на дланта. Тогава и листа ще стане голям и тънък и ще ти се отблагодари за усилията.

Трудно се прави баница, трудно се гледат и деца, Те са като плънката в нея. От плънката зависи дали целият труд ще има резултат. Ако е добра ще стане пухкава, сочна и вкусна.”

Бабата се унесе на стола пред фурната нов модел, дядото оттатък пред компютъра.
В дрямката си чу изведнъж тропот и викове. Някой беше седнал върху главата на бабата. „Мамооооо.”
Спалнята се превръща в сцена от абсурден филм с елементи на хорър. Едър единадесетгодишен младеж, подскачащ в единия край на леглото, високо се смее, прав до него бащата с две чаши кафе крещи: ”Престани да се тръшкаш”. Най-малкият успешно сяда върху главата на майка си и след това се изправя горд, че се е отървал от гащите и чорапите, опитвайки се на тяхно място да нахлузи пуловера на баща си.

„Честита Коледа, мамо!”

Да, това съм аз, със двама сина - единият излизащ от наивното детство, другият навлизащ там и съпруг в четиридесетте. Радвам се, че всичко беше сън и имам още време да осъществя мечтата си за двама старци, разхождащи се в градината, облечени в бяло и хванати под ръка...

Сн. Галя Йотова

 А ето как се прави и самата баница:
за тестото:

300 мл. студена вода,
чаена лъжичка сол,
една супена лъжица оцет,
около половин килограм брашно.

Меси се твърдо и еластично тесто. Разделя се на осем части, които с въртеливо движение се оформят на топки. Топките се овалват и поръсват обилно с брашно. Остават се да отлежат около 20 минути. След това се разточват.

Плънката е от натрошено сирене и малки пръски олио. Олиото се слага за да бухне повече баницата докато се пече. Листите се навиват на руло и баницата се оформя като охлюв. Разрязва се на парчета и се залива със смес от три яйца, 200 мл. вода или прясно мляко, 100 мл. олио, чаена лъжица сол.
Пече се в загрята умерена фурна.



Хайде, на работа! Две от авторките ще точат на представянето на книгата на 15 юни в Шумен и на 18 юни във Варна, ако сте наблизо елате и вие!

Кога е Празникът на майката за вас?

Моля отговорете ми и ако сте в настроение - отговорете на сондажа встрани:
Какво празнуваме на 8-ми март и кога е за вас празникът на майката?
В Америка е 2-та неделя на месец май, вие кога отбелязвате празникът на майката?
Този сондаж е резултат  от спор с приятелка, която твърди, че 8-ми март е ден на жената, а не на майката.

Независимо кога е - ето и цветя за днешния майски ден.

Un fiore e un libro per le mamme

Ciao mamme, festeggiate?
In Bulgaria la Festa delle mamma si festeggia l'8 Marzo ed è davvero una festa molto sentita - con i saggi a scuola e regalini fatti dai piccoli, tanti fiori per le mamme e le maestre, bucaneve, tulipani e narcisi sono i fiori simbolo della festa.

Vi propongo quindì un fiore un pò più estivo, a tutte le mamme che festegggiano a marzo, aprile, maggio... tutto l'anno.

Potete farlo con la pasta lievitata che vi riesce di più. In questo caso l'ho fatto con l'impasto veneziano di Andrea ma uso spesso anche la ricetta di mia nonna.

Per formare il fiore dividete l'impasto in  4 parti di grandezza diversa. Tenete la più piccola da parte per formare gli steli.

Per formare la corona stendete 3 sfoglie di diametro diverso incominciando dalla più grande, praticate dei tagli dal centro verso l'esterno fermandovi un paio di centimetri dal bordo, girate gli angoli tagliati e formare il la parte esterna.

Trasferite nella teglia imburrata. Mettete la seconda in modo che gli angoli girati non si sovrappongano, faccendo allo stesso modo anche per la più piccola coroncina. Per il centro formate piccole palline e riempire lo spazio.

Spennellate con l'uovo sbattuto e cospargete gli steli con i semi di sesamo.

Lasciate riposare il fiore coperto per una ventina di minuti.

Cottura a 190°C per 25 min circa o a seconda dello spessore del vostro fiore e le caretteristiche del forno.

Una volta tolto dal forno lucidate il fiore con una noce di burro, coprite con un canovaccio pulito per 5-10 minuti e lasciatelo riposare.
Con la festa approfitto a mostrarvi anche il nostro libro Le mamme possibili che è appena uscito in bulgaro e di cui stiamo preparando l'edizione italiana.



Buona festa!

Пица по римски

Много тънка и за разлика от неаполската - правоъгълна.

В тестото се слага само брашно, вода и малко сол и още по-малко мая (10 гр. на 10 кг по думите на майстора) не се слага зехтин както в неаполската, замесва се и се оставя да втаса 6-7 часа.

После се гарнира с местни зеленчуци като цвят от тиквички (цъфналата част, от която ще се оформи тиквичката, цикория) или аншуа, каперси, моцарела или просто само с гъст сос от домати или зехтин. Пече се 10 мин в пещ или много силна фурна.

Опитахме я миналата есен на 1 малко площадче в еврейския квартал Campo de' Fiori, където ни упътиха познати от Рим и където се върнахме и на другия ден - беше винаги пълно.

Направих я вкъщи продълговата, но тестото замесих с малко повече мая.

Публикувам я днес, когато цял ден гледам предаванията от Рим за Карол Войтила. 

Готвихме, готвихме и сготвихме... "Възможните майки"

Вчера излезе от печат нашата първа книга "Възможните майки", 3 от момичетата, чийто рецепти четете тук също са авторки на текстове в книгата. Това са Катя, Феди-Ина и Райна.

"Възможните майки" е съвместен българо-италиански проект, представен в тази книга с кратки, неподписани текстове на 116 жени, майки и не-майки, предимно от България и Италия. Имената им са изброени по азбучен ред в началото на книгата, но историите не са обвързани с името на конкретния автор.

Това е своеобразен пъзел, който кара читателя сам да открие как майчинството променя приоритетите в живота на жените в началото на третото хилядолетие. Автентичният изказ на текстовете е съзнателно запазен.

Книгата е представена и в последния брой на списание "Жената днес",  4 от отгатналите загадката име-снимка-текст ще спечелят книгата като подарък.
Снимки и имената на всички 116 авторки ще намерите на страницата на книгата във Фейсбук -  "Възможните майки", а аз се надявам да се върна на готварски теми и да си правя козунаци с вас!
Антикварна книжарница "Алба" на ул. "Иван Вазов" 38, София (зад Спортната палата), е наш специален партньор и там можете да получите намаление на коричната цена.

Списък на книжарниците, в които се разпространява книгата ще намерите на www.scalino.eu

Представянето на книгата е на 22 април 2011, Разпети петък, 19 ч в Галерия Снежана,
ул. "Ив. Денкоглу" 30, София.
Заповядайте!