02 aprile 2010

Италиански Великденски традиции

Кулинарно Великден в Италия означава украсени шоколадови яйца с изненада (оттук и идеята за детските шоколадови яйца от типа на Kinder Sorpresa), традиционния козунак Colomba (гълъб) и пикник на Малкия Великден (понеделника след Възкресение). Всички традиционни рецепти са свързани със символите на празника.


Традицията на изненадата в яйцето напомня периода, когато постът е бил широко разпространен и обикновено в яйцето са били слагани годежен пръстен или друг накит за бъдещата невеста. Днес, за разлика от България, в Италия постът е изгубил място в религиозния живот и почти не се споменава, въпреки че голяма част от италианците са практикуващи католици.


Ролята на козунака се изпълнява от Великденския гълъб (Colomba) традиционна икона на светия дух. Тестото на Великденския гълъб наподобява много това на козунака, но се замесва без прясно мляко, присъстват неизменно бадемите - символ на мъдростта.

Навсякъде витрините на сладкарниците и хлебарниците излагат своята продукция на огромни шоколадови яйца и гълъби "Коломба".

Освен Коломба и тук всеки регион си има традиционен Великденски сладкиш. Най-известна в Южна Италия е неаполската "Пастиера" (Pastiera Napoletana) - торта направена от маслено тесто и пълнеж от варено жито и фина извара - съставки, свързани с християнските символи на агнеца и безсмъртието.

Боядисването на яйца се среща съвсем рядко само в някой отделни райони. Например, в стари готварски книги от района на Пиаченца има снимки на боренето с боядисани яйца.

В Триест (исторически свързана с влиянието на Австро-унгарската империя и нейните традиции) все още се правят малки коронки или гвоздеи с боядисани яйца.
Коронките символизират Короната от тръни, гвоздеите - гвоздеите, с които е бил прикован Христос към кръста, червените яйца - кръвта му.


Тези детски козуначета се правят от тестото за местния козунак - наречен Пинца (Pinza) в Триест или Фогаца (Fogazza) във Венеция - оформен като кръст от 4 топки, които при втасването наподобяват 4 краища на кръста.
 

Солената част от менюто също има много варианти: агнешко с артишок са задължителни в Рим, печеното агне на о. Сардиния, риба, водни змийорки и морски деликатеси в повечето морски части като Неапол, Венеция, Генуа.



Риби и миди с имена на светци не са рядкост и са на особена почит на този празник.
За най-голям деликатес се считат мидите Сан Жак (cappe sante - букв. "глави на светци"), чиято форма напомня ореола на светците или рибата Сан Пиетро (Св. Петър).



Генуа е известна и ценена в цяла Италия и със своята солена великденска торта "Паскуалина" (Torta Pasqualina) - фино многолистно тесто с пълнеж от първите пролетни зеленолистни зеленчуци - спанак, лапад, цикория и цели варени яйца в пълнежа.

10 commenti:

  1. Чудесен разказ и снимков материал!
    Италия е любима моя. Още първият път, когато бях там се очаровах - много дружелюбни, малко викащи :))), но сърдечни хора. За архитектурата и храната няма какво да коментирам - те са ясни :)

    Весели и вкусни празници, Райна :)

    RispondiElimina
  2. Много добра информация, Райна!
    От няколко дно геладм и Неаполитана-та, и
    Паскуалина и съм любопитна и за двете,
    но на този етап съм на козунаци!!
    Светъл Великден!

    RispondiElimina
  3. Много хубава статийка:) Обожавам Италия, благодаря за "пътешествието"

    RispondiElimina
  4. Честито Възкресение Христово!
    Нека светлина и любов огряват пътя ти Райна!
    Благодаря за прекрасното виртуално пътешествие из италианските великденски традиции!
    Честит празник!

    RispondiElimina
  5. Честито Възкресение, момичета!

    Федора,
    а кой не харесва Италия!?

    Дани,
    права си - тази година козунаците ни дадоха голямо удовлетворение, догодина - може и друго!

    Лулу,
    радвам се, наминавай пак на гости :-)

    Русанка,
    и аз като теб много обичам да наблюдавам приликите и разликите в различните кухни!

    RispondiElimina
  6. Честито Възкресение! Здраве и щастие :)

    RispondiElimina
  7. Райне, за Napoletana специална пшеница ли има, или може с нашето жито??

    RispondiElimina
  8. Дани,
    не искам да те излъжа, но мисля, че е булгур - зърната са по-дребни и не се разваряват толкова много. Но разликата е относителна - важното е да е богато на нишесте, за да се сгъсти крема.
    Продава се и като готова консерва, вече сварено - ако искаш изчакай няколко дена и ще пусна рецептата със снимки.
    Успех

    RispondiElimina
  9. Свършила си чудна преводаческа работа с "главите на светците" това почти ме беше поболяло и така не можех да стигна до същността на обеснението, а ти си го намерила от раз, ето как помага и историята на изкуството, не само културологията! Но за Бога, витрина на български, vetrina на италиански, така става то, като се прекалява с "рум" :) И във Венеция се прави Пинца, аз даже имам рецепта.

    RispondiElimina
  10. Еми,
    поправям веднага! Но е стряскащо човек като почне да греши на собствения си език е да не се усеща! Права си - от много "рум" - ром ще да е!

    RispondiElimina

Благодаря ви за коментарите.

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails

МЕСЕЧЕН КОНКУРС... най-невъзможната рецепта

МЕСЕЧЕН КОНКУРС... най-невъзможната рецепта
Гласувайте в новия сондаж за м.Юли