27 settembre 2010

Венециански курабийки

Bigarani

Нямаше как да се върна от Фестивала във Венеция без книжка с рецепти. Ето първата, която изпробвах - типични венециански курабийки, пардон "бисквити" - каквато е етимологията на думата на италиански - biscotti: bis - 2 пъти, cotti - печени. Като за всеки морски град, където дългите морски пътувания са изисквали неразвалящи се храни - и тук много от традиционните тестени рецепти са "бискотти".
  
500 гр. брашно + 100 гр. за доизмесване
100 гр. захар
100 гр. кр. масло
20 гр. мая
3 яйца
180 мл. пр. мляко
щипка сол

Пригответе си продуктите като разбиете 2 яйца и 1 жълтък с щипка сол.

Размийте маята в леко затопленото прясно мляко. Разтопете на съвсем слаб огън маслото.

Пресейте 500 гр. брашно и оформете кладенче, добавете захарта и постепенно разбитите яйца и млякото с маята. Измесете добре, като добавяте постепенно маслото и докато се получи гладко еластично тесто.
Оставете го да втаса в намазнена купа, покрита с кърпа или прозрачно фолио. Ще са необходими около 3 часа - можете да го приготвите и да излезете най-спокойно да си свършите някаква работа. Тези ги измесих на ръка, но предвид дългото втасване, за вбъдеще мисля да използвам и машината за хляб
След като тестото удвои обема си, оформете "шнурчета" дълги около 20 см, прегънете ги на 2 и ги усучете (като за мартеница) - ще се получат усукани курабийки от по 10 см. Аз опитах и с охлювчета, но трябва да се пекат отделно, защото стават по-високи и заедно едните могат да изгорят.
Изпечете ги на 150°C (вентилирана фурна) за 15-20 минути. Извадете ги като се зачервят, намажете ги веднага с тънка четчица с разбит белтък, за да лъснат.
Стават много пухкави и половината изчезват в опитване.
На следващия ден тези, които са останали се оставят за още 15-20 мин. на 150°C, за да се изсушат.

Ето ги след първото изпичане.

И "бискотти", готови за десерт. 
След второто изпичане се изсушават и могат да се съхраняват дълго. Но тъй като стават твърди - се нуждаят от чашка ликьорно вино, в което се топят, за да възвърнат мекотата си.

Тези сладки в миналото са се правили или за моряците или за родилките, на които са били подарявани за по-бързото възстановяване, придружени с бутилка сладко, ликьорно вино.
Днес се поднасят (най-вече в ресторантите) след десерта и кафето с чашка Zibibbо.
Che bontà!

 


6 commenti:

  1. Много ми беше интересно да науча за бишкотите. Записвам си рецептата и при първа възможност ще ги опитам. Много съм любопитна :))

    RispondiElimina
  2. Привет, Райна!
    Тези бишкоти много ми напомнят (на външен вид) тукашните т.нар. кулурагия - обаче те не са с мая. Определено ще изпробвам и тези!

    RispondiElimina
  3. Много апетитни са тези бишкоти,Райна,
    благодаря и за представянето в етапи, и рецептата.
    Очаквам и другите ти предложения от книжката,
    поздрав и хубава нова седмица, Диана

    RispondiElimina
  4. ако не ми донесеш от тях или други от същата книжка, забрави, че ще те чакам на летището :) и вземи я снимай и покажи тази книжка, да не я покажа аз :)

    RispondiElimina
  5. Хихих, и аз се нареждам сред "заплашващите" относно книжката :)))

    Бисквитките изглеждат много апетитни, но не бих отказала и чашка-две :))) от онова там в чашката :)))

    Хубава седмица :)

    RispondiElimina
  6. Ели,
    Мария,
    надявам се да ви допаднат! - ако не - ликьорът ще компенсира :-)

    Диди,
    смятам да ги изпробвам всички една след друга - дръж се!

    Еми,
    Феди,
    вие сте сериозна заплаха, момичета,
    я да запрятам ръкавите и да почвам нова доза!
    Лека нощ!

    RispondiElimina

Благодаря ви за коментарите.

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails

МЕСЕЧЕН КОНКУРС... най-невъзможната рецепта

МЕСЕЧЕН КОНКУРС... най-невъзможната рецепта
Гласувайте в новия сондаж за м.Юли