Венециански карнавални понички

Карнавалът свърши почти навсякъде (във Венеция във вторник), но в Милано продължава малко по-дълго.
Св. Амвросий като епископ на Медиоланум съкратил времето за празнуване и до днес продължава средновековната традиция Карнавалът да завършва по-късно спрямо другите италиански градове.

Предлагам ви тези понички по рецептата на една венецианка, майката на нашия приятел и гид Валтер Фано.

3 яйца

200 гр. захар

150 гр. разтопен маргарин (аз използвах кр. масло)

1/2 л. прясно мляко

настърганата кора на 1 лимон
около 800 гр. пресято брашно

15 гр. прясна мая

1 ванилия

3-4 с.л. ракия

200 гр. стафиди

олио за пърженето
пудра захар

Стафидите се накисват в ракията и се оставят да се отпуснат.
Маята се ратваря в леко затопленото прясно мляко.
Замесва се меко тесто и се оставя да втаса добре.
Ако месите на ръка разбийте с миксер яйцата със захарта. Добавете разтопената мазнина, стафидите (изцедени от ракията, но я запазете), млякото с маята, лимоновата кора и брашното с ванилията. Ракията се слага накрая. Измесете добре и оставете да втаса.

Аз използвах машина за хляб с дълга програма на втасване. Тестото всъщност се доближава много до кузуначеното и се нуждае от малко по-дълго втасване.

С намазнени ръце се късат топчета колкото голям орех и се пържат в обилна мазнина (олиото не трябва да е нито много силно, за да не изгорят отвърте, нито слабо).
Поничките трябва да са изцяло потопени в мазнина, за да бухнат и да се изпържат равномерно.
Изваждат се върху хартия, за да поеме излишната мазнина, след което се нареждат в отделен поднос и се поръсват с пудра захар. 

Друг вариант на венецианските понички - със стафиди и кедрови ядки, но без яйца и прясно мляко изпробвах тук.
Ще ме извините за тази рецепта, но постите в Милано започват в петък!

Олио калабрезе

Olio al peperoncino

Ако си поръчвате нещо в Италия и ви е непознато можете да си помогнете донякъде с името:
- ако e "ала болонезе" (alla bolognese) най-вероятно ще е с рагу от Болоня;
- ако е "ала капрезе" (alla caprese) -  с моцарела и домати като на о. Капри;
- ако е "ала пармиджана" (alla parmigiana) - с пържен патладжан, моцарела и домати като в Парма;
- ако е "ала пицайола" (alla pizzaiola) - най-вероятно ще има в него риган, маслини, каперси или аншуа - най-често използваните от "пицайоли" т.е. майсторите на пица -подправки;
- ако е "ала миланезе" (alla milanese) - най-вероятно ще е панирано (подобно на миланския/виенския телешки котлет)
и така нататък според мястото и типичната рецепта, която се приготвя там.

Ако нещо е "ала калабрезе" (alla calabrese) - очаквайте го в тъмночервен цвят и мнооооооого люто.
Салами,  суджуци, зимнини, олио и каквото ви дойде на ум в Калабрия са винаги изключително люти. Хората родом от там често си носят като ходят на ресторант или на гости малка ампула с домашно приготвено лютиво олио. Правят го толкова пикантно, че са достатъчни 2-3 капки (за несвикналите), за да се олюти всичко; за тях малко повече.

2-3 връзки червени люти чушки
750 мл. зехтин
около 45 дни отлежаване

Аз правя по 1 бутилка от 750 мл. и тя ми стига за 2 години с подаръците.

Изберете 2 връзки здрави червени люти чушки, оставете ги на сенчесто място 5-7 дена да поизгубят от влажността си.
Измийте, подсушете и нарежете на средно тънки филийки като отстраните само дръжките. Сложете ги в еднолитрова бутилка (ще заемат около 4-5 пръста височина от дъното) и допълнете със зехтин екстра качество.
Оставете бутилката на хладно - в кухненския шкаф е идеално и през вечер-две разклащайте добре, за да не се спластят чушлетата.

Олиото започва да порозовява след първата седмица, готово е когато придобие наситено червен цвят и чушките паднат сами на дъното.
Филтрира се и се използва по съвсем малко върху всякакъв вид паста или както ви е вкусно.

Eто пикантния контраст върху Макарони с броколи и риба тон. Няколко капки и пастата става пикантна.

N.B. Внимавайте да не си пипнете лицето (особено очи, уста) след рязането на чушките - пари много болезнено и дълго (проверено лично) - най-добре режете с ръкавици.

Пуснете си, моля и песента за Лютите чушки, която е подбрала Федора към нейната страхотна рецепта от вчера :-)

Венециански курабийки

Bigarani

Нямаше как да се върна от Фестивала във Венеция без книжка с рецепти. Ето първата, която изпробвах - типични венециански курабийки, пардон "бисквити" - каквато е етимологията на думата на италиански - biscotti: bis - 2 пъти, cotti - печени. Като за всеки морски град, където дългите морски пътувания са изисквали неразвалящи се храни - и тук много от традиционните тестени рецепти са "бискотти".

  

500 гр. брашно + 100 гр. за доизмесване
100 гр. захар
100 гр. кр. масло
20 гр. мая
3 яйца
180 мл. пр. мляко
щипка сол

Пригответе си продуктите като разбиете 2 яйца и 1 жълтък с щипка сол.

Размийте маята в леко затопленото прясно мляко. Разтопете на съвсем слаб огън маслото.

Пресейте 500 гр. брашно и оформете кладенче, добавете захарта и постепенно разбитите яйца и млякото с маята. Измесете добре, като добавяте постепенно маслото и докато се получи гладко еластично тесто.

Оставете го да втаса в намазнена купа, покрита с кърпа или прозрачно фолио. Ще са необходими около 3 часа - можете да го приготвите и да излезете най-спокойно да си свършите някаква работа. Тези ги измесих на ръка, но предвид дългото втасване, за вбъдеще мисля да използвам и машината за хляб

След като тестото удвои обема си, оформете "шнурчета" дълги около 20 см, прегънете ги на 2 и ги усучете (като за мартеница) - ще се получат усукани курабийки от по 10 см. Аз опитах и с охлювчета, но трябва да се пекат отделно, защото стават по-високи и заедно едните могат да изгорят.

Изпечете ги на 150°C (вентилирана фурна) за 15-20 минути. Извадете ги като се зачервят, намажете ги веднага с тънка четчица с разбит белтък, за да лъснат.

Стават много пухкави и половината изчезват в опитване.

На следващия ден тези, които са останали се оставят за още 15-20 мин. на 150°C, за да се изсушат.

Ето ги след първото изпичане.

И "бискотти", готови за десерт. 

След второто изпичане се изсушават и могат да се съхраняват дълго. Но тъй като стават твърди - се нуждаят от чашка ликьорно вино, в което се топят, за да възвърнат мекотата си.

Тези сладки в миналото са се правили или за моряците или за родилките, на които са били подарявани за по-бързото възстановяване, придружени с бутилка сладко, ликьорно вино.
Днес се поднасят (най-вече в ресторантите) след десерта и кафето с чашка Zibibbо.
Che bontà!

 

Шунка с пъпеш

Prosciutto e melone

Не знам дали това може да се определи като рецепта, но е един от класическите обяди в Италия през лятото. Разхлажда, лесно е за приготвяне и храносмилане, същевременно богато на калории.

пъпеш
нарязан на тънки филийки сушен свински бут
... и добър апетит!

Сушената шунка (Prosciutto crudo или както можете да го срещнете в съкратения вариант само Crudo) е с голяма традиция в Италия. Продава се предимно нарязана на съвсем тънки филийки направо от големите сушени свински бутове.
В началото на бута парчетата са по-големи, към края (наречен още "панделка", защото от тази страна се вързва и закача на куката за сушене), филийките стават много малки и с решителен аромат.

Ето няколко снимки от последното кулинарно изложение в Торино на щанда на известната марка "Сан Даниеле".

Освен тази комбинация, много разпространена е и другата - на смокини с шунка. Тези рецепти се раждат като предястия с летните и есенните плодове, но подобно на Салата Капрезе с домати и моцалера, са се наложили като добро решения за основен обяд през летните жеги.

Любопитството води към нови открития! - Опитайте!

Италиански Великденски традиции

Кулинарно Великден в Италия означава украсени шоколадови яйца с изненада (оттук и идеята за детските шоколадови яйца от типа на Kinder Sorpresa), традиционния козунак Colomba (гълъб) и пикник на Малкия Великден (понеделника след Възкресение). Всички традиционни рецепти са свързани със символите на празника.

Традицията на изненадата в яйцето напомня периода, когато постът е бил широко разпространен и обикновено в яйцето са били слагани годежен пръстен или друг накит за бъдещата невеста. Днес, за разлика от България, в Италия постът е изгубил място в религиозния живот и почти не се споменава, въпреки че голяма част от италианците са практикуващи католици.

Ролята на козунака се изпълнява от Великденския гълъб (Colomba) традиционна икона на светия дух. Тестото на Великденския гълъб наподобява много това на козунака, но се замесва без прясно мляко, присъстват неизменно бадемите - символ на мъдростта.

Навсякъде витрините на сладкарниците и хлебарниците излагат своята продукция на огромни шоколадови яйца и гълъби "Коломба".

Освен Коломба и тук всеки регион си има традиционен Великденски сладкиш. Най-известна в Южна Италия е неаполската "Пастиера" (Pastiera Napoletana) - торта направена от маслено тесто и пълнеж от варено жито и фина извара - съставки, свързани с християнските символи на агнеца и безсмъртието.

Боядисването на яйца се среща съвсем рядко само в някой отделни райони. Например, в стари готварски книги от района на Пиаченца има снимки на боренето с боядисани яйца.

В Триест (исторически свързана с влиянието на Австро-унгарската империя и нейните традиции) все още се правят малки коронки или гвоздеи с боядисани яйца.
Коронките символизират Короната от тръни, гвоздеите - гвоздеите, с които е бил прикован Христос към кръста, червените яйца - кръвта му.

Тези детски козуначета се правят от тестото за местния козунак - наречен Пинца (Pinza) в Триест или Фогаца (Fogazza) във Венеция - оформен като кръст от 4 топки, които при втасването наподобяват 4 краища на кръста.

 

Солената част от менюто също има много варианти: агнешко с артишок са задължителни в Рим, печеното агне на о. Сардиния, риба, водни змийорки и морски деликатеси в повечето морски части като Неапол, Венеция, Генуа.

Риби и миди с имена на светци не са рядкост и са на особена почит на този празник.

За най-голям деликатес се считат мидите Сан Жак (cappe sante - букв. "глави на светци"), чиято форма напомня ореола на светците или рибата Сан Пиетро (Св. Петър).

Генуа е известна и ценена в цяла Италия и със своята солена великденска торта "Паскуалина" (Torta Pasqualina) - фино многолистно тесто с пълнеж от първите пролетни зеленолистни зеленчуци - спанак, лапад, цикория и цели варени яйца в пълнежа.