Питка с тиква - в машина за хляб

Ето една есенно-зимна и много хореографска питка.

Тестото се замесва с малко пюре от тиква, оформя се и се окрасява с листа от парка!

200 гр. бяла тиква
250 мл вода
50 мл. зехтин
100 гр. захар
650-700 гр. брашно
кубче мая за хляб (размива се в 2 суп. лъжици хладко прасно мляко)
2 ч.л. сол

Тиквата се бели и се режи на кубчета, вари се около 10 мин. с водата и се прави на пюре. Ако трябва се добавя вода така, че сместта да бъде 350 мл. Оставя се да изстине.

Замесва се тесто с всички продукти (за по-удобно с машина за хляб!)
Оставя се да втаса.
Разделя се на 10 цилиндъра.
Приготвя се голяма тава, покрита с хартия за печене.
С 8 от цилиндрите се оформя тиквата, с единия от останалите цилиндри се прави дръжката и  филизите на тиквата.
Последното парче се замесва с още малко брашно, така че да се получи по-твърдо тесто, разточва се и се оформят листата (добавяйки още брашно тестото на листата не втасва и не се надига, формата се запазва по-лесно).

Оформената тиква се намазва леко с прясно мляко (така че да не изсъхва) и оставя да втаса отново, покрита с кърпа. За да не залепва тестото за кърпата можете да поставите готварски лъжици по края на тавата, така че да има място за втасването на тестото.

След около 20-30 мин питката е втасала, намазва се с разбит с малко прясно мляко жълтък и се пече в предварително загрята фурна - 5 минути на 200°C, след което се намалява на 180°C и се пече още 25 минути.

Изважда се от фурната, маже се докато е гореща с бучка краве масло, за да блесне и се окрасява с леко запечени тиквени семки. След което се покрива отново с кърпа и се оставя да обиколи нивата!
Добър апетит.

Милански грозд (бивша Трифонова пита)

Оформянето на този грозд научих преди време от един пост за Трифон Зарезан. Когато за представянето на "Възможните майки" в Милано ми поискаха нещо българско, реших да го направя като използвам рецептата за пухкавите хлебчета с прясно мляко, които се използват много често за аперитивите в Италия. Така Трифоновата пита стана на Милански грозд, а поводът беше миланското представяне на книгата, която на италиански се казва "Maternità possibili"

Измесете на ръка или с машина за хляб:
520 гр. пресято брашно 0 (или 55)
60 гр. захар
50 гр. размекнато краве масло
7 гр. (1 ч.л.) сол
300 мл. хладко прясно мляко
25 гр. прясна мая (или 1 пакетче от 7 гр. суха мая за хляб)
Покрийте и оставете да втаса, докато удвои обема си (поне 1.30-2ч).
Разделете на топчета от по 30 гр всяко (излизат около 26-27).
Отделете 2 за украса.

Останалите оформете грозда върху покрита с хартия за печене тава - 1во 1 по-голям триъгълник, след това един по-малък.
С едната заделена топка офорчете дръжката на чепката.
Измесете с още малко брашно до твърдо тесто последната топка, разточете я и офорчете листа и филизите на грозда.
С четчица и прясно мляко навлажнете леко грозда, покрийте го и оставете да втаса още окол 30 минути.
Намажете го с разбит жълтък и сложете да се пече в предварително загрята фурна първо на 200°С за 5 мин, след което намалете на 180°C за още 20-25 мин.
Spennellate con uovo sbattuto e infornate

Извадете изпечения грозд, намажете го леко с краве масло, завийте го с чиста кърпа и го оставете да почине 10 минути

Същите мани-питки могат да се изпекат и разделени една от друга, идеални са за солени мезета, обикновено в Италия се пълнят с филийки салам или топени сирена и се сервират с аперитива.



"Възможните майки" на бълг. и на итал. на витрината на миланската книжарница Trovalibri, където се състоя представянето



Венециански карнавални понички

Карнавалът свърши почти навсякъде (във Венеция във вторник), но в Милано продължава малко по-дълго.
Св. Амвросий като епископ на Медиоланум съкратил времето за празнуване и до днес продължава средновековната традиция Карнавалът да завършва по-късно спрямо другите италиански градове.

Предлагам ви тези понички по рецептата на една венецианка, майката на нашия приятел и гид Валтер Фано.

3 яйца

200 гр. захар

150 гр. разтопен маргарин (аз използвах кр. масло)

1/2 л. прясно мляко

настърганата кора на 1 лимон
около 800 гр. пресято брашно

15 гр. прясна мая

1 ванилия

3-4 с.л. ракия

200 гр. стафиди

олио за пърженето
пудра захар

Стафидите се накисват в ракията и се оставят да се отпуснат.
Маята се ратваря в леко затопленото прясно мляко.
Замесва се меко тесто и се оставя да втаса добре.
Ако месите на ръка разбийте с миксер яйцата със захарта. Добавете разтопената мазнина, стафидите (изцедени от ракията, но я запазете), млякото с маята, лимоновата кора и брашното с ванилията. Ракията се слага накрая. Измесете добре и оставете да втаса.

Аз използвах машина за хляб с дълга програма на втасване. Тестото всъщност се доближава много до кузуначеното и се нуждае от малко по-дълго втасване.

С намазнени ръце се късат топчета колкото голям орех и се пържат в обилна мазнина (олиото не трябва да е нито много силно, за да не изгорят отвърте, нито слабо).
Поничките трябва да са изцяло потопени в мазнина, за да бухнат и да се изпържат равномерно.
Изваждат се върху хартия, за да поеме излишната мазнина, след което се нареждат в отделен поднос и се поръсват с пудра захар. 

Друг вариант на венецианските понички - със стафиди и кедрови ядки, но без яйца и прясно мляко изпробвах тук.
Ще ме извините за тази рецепта, но постите в Милано започват в петък!

Венециански курабийки

Bigarani

Нямаше как да се върна от Фестивала във Венеция без книжка с рецепти. Ето първата, която изпробвах - типични венециански курабийки, пардон "бисквити" - каквато е етимологията на думата на италиански - biscotti: bis - 2 пъти, cotti - печени. Като за всеки морски град, където дългите морски пътувания са изисквали неразвалящи се храни - и тук много от традиционните тестени рецепти са "бискотти".

  

500 гр. брашно + 100 гр. за доизмесване
100 гр. захар
100 гр. кр. масло
20 гр. мая
3 яйца
180 мл. пр. мляко
щипка сол

Пригответе си продуктите като разбиете 2 яйца и 1 жълтък с щипка сол.

Размийте маята в леко затопленото прясно мляко. Разтопете на съвсем слаб огън маслото.

Пресейте 500 гр. брашно и оформете кладенче, добавете захарта и постепенно разбитите яйца и млякото с маята. Измесете добре, като добавяте постепенно маслото и докато се получи гладко еластично тесто.

Оставете го да втаса в намазнена купа, покрита с кърпа или прозрачно фолио. Ще са необходими около 3 часа - можете да го приготвите и да излезете най-спокойно да си свършите някаква работа. Тези ги измесих на ръка, но предвид дългото втасване, за вбъдеще мисля да използвам и машината за хляб

След като тестото удвои обема си, оформете "шнурчета" дълги около 20 см, прегънете ги на 2 и ги усучете (като за мартеница) - ще се получат усукани курабийки от по 10 см. Аз опитах и с охлювчета, но трябва да се пекат отделно, защото стават по-високи и заедно едните могат да изгорят.

Изпечете ги на 150°C (вентилирана фурна) за 15-20 минути. Извадете ги като се зачервят, намажете ги веднага с тънка четчица с разбит белтък, за да лъснат.

Стават много пухкави и половината изчезват в опитване.

На следващия ден тези, които са останали се оставят за още 15-20 мин. на 150°C, за да се изсушат.

Ето ги след първото изпичане.

И "бискотти", готови за десерт. 

След второто изпичане се изсушават и могат да се съхраняват дълго. Но тъй като стават твърди - се нуждаят от чашка ликьорно вино, в което се топят, за да възвърнат мекотата си.

Тези сладки в миналото са се правили или за моряците или за родилките, на които са били подарявани за по-бързото възстановяване, придружени с бутилка сладко, ликьорно вино.
Днес се поднасят (най-вече в ресторантите) след десерта и кафето с чашка Zibibbо.
Che bontà!

 

Кифлички, научени от вас

Ето как станаха сиренките на Дани, които бях разпечатала отдавна, но все не им идваше реда. Сега захладня и сами "поискаха" да ги направя. 

Единствено добавих разбито яйце към сиренето, за да стане по-хомогенна плънката (разбих яйцето за намазване и прибавих по-голямата част към натрошеното сирене). За оформянето погледнете тук.

От същото тесто направих кифлички с плънка от настърган кашкавал (без да добавям яйце) и поръсих със сусам отгоре

и локумки с половин локум

За всички печенето - за 25 минути на 180°C вентилирана фурна.

Харесаха се много и на италианци, и на българи!

Colomba - Великденски гълъб

Ето и италианския великденски козунак "Коломба" - оказа се, че и без специална хартиена форма става много лесно. Тестото наподобява много козуначеното, но вместо с прясно мляко се замесва с вода - вкусът изненадващо се променя. Ролята на подсладители като локум, стафиди и сладко се изпълнява от тройната захарна глазура, от която се образува хрупкава сладка коричка. За рецептите взаимствах от IDEB и Katty

от тази доза могат да се направят 2 малки или 1 голяма

за тестото

500 гр. брашно
100 гр. захар
100 гр. разтопено краве масло
100-130 мл. вода
20 гр. прясна мая
2 щипки сол
2 яйца + 1 жълтък
ванилия

портокалова есенция

настърганата кора на 1 лимон

50 гр. захаросани портокалови корички

за глазурата

25 гр. брашно
50 гр. кристална захар
вода

пудра захар
50-70 гр. едра захар на пръчици (или кристална)

небелени бадеми

Размийте маята в малко топла вода.

Смесете брашното, солта и аромите, оформете кладенче. Разбийте яйцата със захарта докато се сгъстят и побелеят, изсипете в кладенчето заедно с маята и маслото и замесете меко тесто като добавяте по малко вода. Измесете добре на ръка или в машина за хляб.

В машина за хляб - програма за тесто - 30 мин. месене и около 1 час втасване. Добавете нарязаните на кубчета портокалови корички.
След като втаса разделете на 2 (за една Коломба) или на 4 (за 2).
Завийте на 3 като дебело руло/пакет, обърнете посоката на 90° и повторете. Издължете на цилидър и оформете крилата. По същия начин завийте и оформете на цилиндър, но този път за тялото като прищипите леко в двата края.

 

Поставете ги на кръст (крилата отдолу, тялото отгоре) в широка тава върху хартия за печене и оставете да втаса отново.
Гълъбите трябва да увеличат много обема си - тестото се надува почти като балон, но втасва бавно. Или се оставя за цяла нощ на топло или втасва в леко загрята фурна.
Аз оставих във фурната за около 1,30 ч. на 50°C.

За глазурата смесете на сухо брашното и кристалната захар, добавете малко вода докато се получи гъста каша (подобно на много гъста боза).

Щом  втаса, намажете добре с глазурата, разпръснете тук и там бадемите, поръсете обилно с едрата захар и накрая с пудра - цялата повърхност трябва да се покрие със захар, при печенето тестото се надига и напуква и се получава контраста кафяво/бяло.

Печенето е подобно на това на козунак - загрейте фурната на 200°C, оставете да се пече така 10-12 минути, за да грабне; намалете на 150°C и доизпечете до готовност (около 20 минути във вентилирана печка).

Извадете, оставете да почине около 10 минути, след което прехвърлете и оставете да изстине върху скара.