Питка с тиква - в машина за хляб

Ето една есенно-зимна и много хореографска питка.

Тестото се замесва с малко пюре от тиква, оформя се и се окрасява с листа от парка!

200 гр. бяла тиква
250 мл вода
50 мл. зехтин
100 гр. захар
650-700 гр. брашно
кубче мая за хляб (размива се в 2 суп. лъжици хладко прасно мляко)
2 ч.л. сол

Тиквата се бели и се режи на кубчета, вари се около 10 мин. с водата и се прави на пюре. Ако трябва се добавя вода така, че сместта да бъде 350 мл. Оставя се да изстине.

Замесва се тесто с всички продукти (за по-удобно с машина за хляб!)
Оставя се да втаса.
Разделя се на 10 цилиндъра.
Приготвя се голяма тава, покрита с хартия за печене.
С 8 от цилиндрите се оформя тиквата, с единия от останалите цилиндри се прави дръжката и  филизите на тиквата.
Последното парче се замесва с още малко брашно, така че да се получи по-твърдо тесто, разточва се и се оформят листата (добавяйки още брашно тестото на листата не втасва и не се надига, формата се запазва по-лесно).

Оформената тиква се намазва леко с прясно мляко (така че да не изсъхва) и оставя да втаса отново, покрита с кърпа. За да не залепва тестото за кърпата можете да поставите готварски лъжици по края на тавата, така че да има място за втасването на тестото.

След около 20-30 мин питката е втасала, намазва се с разбит с малко прясно мляко жълтък и се пече в предварително загрята фурна - 5 минути на 200°C, след което се намалява на 180°C и се пече още 25 минути.

Изважда се от фурната, маже се докато е гореща с бучка краве масло, за да блесне и се окрасява с леко запечени тиквени семки. След което се покрива отново с кърпа и се оставя да обиколи нивата!
Добър апетит.

Милански грозд (бивша Трифонова пита)

Оформянето на този грозд научих преди време от един пост за Трифон Зарезан. Когато за представянето на "Възможните майки" в Милано ми поискаха нещо българско, реших да го направя като използвам рецептата за пухкавите хлебчета с прясно мляко, които се използват много често за аперитивите в Италия. Така Трифоновата пита стана на Милански грозд, а поводът беше миланското представяне на книгата, която на италиански се казва "Maternità possibili"

Измесете на ръка или с машина за хляб:
520 гр. пресято брашно 0 (или 55)
60 гр. захар
50 гр. размекнато краве масло
7 гр. (1 ч.л.) сол
300 мл. хладко прясно мляко
25 гр. прясна мая (или 1 пакетче от 7 гр. суха мая за хляб)
Покрийте и оставете да втаса, докато удвои обема си (поне 1.30-2ч).
Разделете на топчета от по 30 гр всяко (излизат около 26-27).
Отделете 2 за украса.

Останалите оформете грозда върху покрита с хартия за печене тава - 1во 1 по-голям триъгълник, след това един по-малък.
С едната заделена топка офорчете дръжката на чепката.
Измесете с още малко брашно до твърдо тесто последната топка, разточете я и офорчете листа и филизите на грозда.
С четчица и прясно мляко навлажнете леко грозда, покрийте го и оставете да втаса още окол 30 минути.
Намажете го с разбит жълтък и сложете да се пече в предварително загрята фурна първо на 200°С за 5 мин, след което намалете на 180°C за още 20-25 мин.
Spennellate con uovo sbattuto e infornate

Извадете изпечения грозд, намажете го леко с краве масло, завийте го с чиста кърпа и го оставете да почине 10 минути

Същите мани-питки могат да се изпекат и разделени една от друга, идеални са за солени мезета, обикновено в Италия се пълнят с филийки салам или топени сирена и се сервират с аперитива.



"Възможните майки" на бълг. и на итал. на витрината на миланската книжарница Trovalibri, където се състоя представянето



Лучник

Научени от вас

Ето как стана "Лучника" на Дими

Тестото е много пухкаво, препоръчвам го и за други питки, изпече се идеално. Плънката е с малко силен вкус, зависи от вашия.

Спрямо рецептата отиде повече брашно (около 100 гр. допълнително), но това е нормално - забелязала съм го и с мои рецепти, брашното е различно в различните страни - зависи от начин на мелене, влажност и т.н.

Промени - направих само 1 пласт тесто отгоре, използвах по-широка форма (28 см),

изпече се за 35 минути на 180°C в печка с вентилатор.

След като го извадих, още горещ, намазах с парченце масло, за да блесне.

La faccia della felicità! - Лицето на щастието

Първа питка - сняг, мирис на зима, спомен за баба...
Радостта, че стана и се изпече добре, щастие в настоящето!

След като втаса, тестото се разделя на 10 фитила. Ръцете се мажат с размекнато масло, за да не лепне. Два се оплитат един вдруг и се поставят по средата, останалите осем се навиват на охлюв и се нареждат около центъра. Остава се да втаса още веднъж.

Щом удвои размера си се намазва с разбит  жълтък, в който сте капнали малко прясно мляко (2-3 ч.л.), поръсва се по желание със сусам и се пече около 20 минути в предварително загрята на 190°C фурна.

Извадете питката и я нажете съвсем леко с бучка краве масло, за да лъсне. Оставете я да "обиколи нивата" около 10-15 минути покрита с кърпа, след това я извадете от тавата, за да не се поти и я оставете да изстине на решетка или скара.