Cervo in piazzetta

Lo incontriamo davanti al negozio di carne lungo la strada 36 che porta verso Lo Spluga, poco dopo Colico.

Dovevamo provare questa nuova macelleria che ci avevano suggerito ed ecco in piazzetta la vecchia Panda con il trofeo appena conquistato. Mentre il proprietario era andato in Comune a denunciare (come è per legge) la caccia, i compaesani discutevano sovraeccitati la bellezza del giovane cervo- "saranno almeno 160 kg" - dicevano.

Dentro la macelleria "La Carne del Contadino" (Via Spluga, Nuova Olonio, Dubino (SO)) continua il solito trantran tra carne, bresaole e formaggi saporitissimi.

Sulle pareti altri due trofei prestigiosi:

Il cervo aveva il musino ancora sporco di sangue fresco eppure non ispirava tristezza. La gente del luogo - adulti, bambini, mamme - gli facevano festa ed erano tutti sinceramente contenti che uno di loro era riuscito a catturare un esemplare così bello. Si percepiva l'aria attavica della lotta per la vita e ho pensato che chi manifesta contro la caccia probabilmente non si è mai confrontato con la neve che arriva fino alla cinta, i boschi  scivolosi, la legna da spaccare e portare fin casa e la gioia dal procurarsi da mangiare da soli.

Poco più avanti, sempre sulla destra in direzione Svizzera, fidatevi dell'insegna "Panificio Pasticceria" - basta entrare nella viuzza in salita ed eccovi davanti alla Pasticceria Scaramellini:

le specialità della zona sono le crostate, la Torta di mele e farina gialla, i Frollini.

ma non solo

Buon weekend  

Кекс с локум

Какво научих от курса по сладкарство? - че в рамките на 1 продукт, могат да се променят пропорциите, важното е да не се нарушава общото съотношение. Сетих се за това, когато един ден се оказа, че имам няколко кесии с различни брашна на дъното. В друг опит довърших на същия принцип няколко лъжици кафява захар и накрая се престраших да заменя 3 жълтъка със същата тежест цели яйца - резултатът? - става!

400 гр. брашно
или (както в случая)
250 гр. бяло брашно
+50 гр. типово (или от елда, ръж)
+50 гр. смлени бадеми
+50 гр. нишесте или друг вид брашно

1 бакпулвер
1 щипка сол
180 гр. захар
настъргана лимонова кора (или есенция)

100 гр. краве масло (на стайна температура)

2 яйца

150-200 мл. прясно мляко (варира според големината на яйцата)

4-5 локума

Смесете и разбъркайте сухите съставки, добавете маслото и стрийте на едри трохи.

Прибавете яйцата (като отделите 1 лъжичка белтък за намазване на края) и обръкайте отново - сместта все още е на трохи, така че прибавете малко по малко млякото докато се получи гъста лепкава смес.

Изсипете я в предварително и плътно намазана с масло кексова форма.

Намажете повърхността съвсем тънко с отделения белтък.
Нарежете локума на две по дължината и го разпределете в кръг, като леко го натиснете да потъне.

Изпечете в предварително загрята на 200°C фурна за 30 минути. Дори и да изглежда малко тъмен, елдата му придаде изненадващо приятен вкус.

Старият кекс ... на нов глас - ето го в предишния му вариант само с бяло брашно и жълтъци - става със сигурност и винаги има леко нов вкус.

Caffè Poggi & l'Assenzio

Caffè Poggi... è in realtà un Bar Bianco, a Venezia dal 1919, a due passi da Peggy Guggenheim Collection

e naturalmente vende e serve al banco caffè, tè, ma anche libri in tema

e  l'Assenzio in contenitori e quantità enormi

cioccolato e zucchero da tutto il mondo, il pieno assortimento del Leoni, birra Venezia, biscotti di Burano, specialità dolciarie che si trovano solo in questo tipo di negozi.

L'attuale proprietario è veneto, vissuto a lungo in Piemonte e da una ventina di anni gesticse questa bottega dal sapore di porto vissuto da secoli nei commerci e tra le culture più diverse.

Lo trovate in Piscina del Forner 856, Dorsoduro, 30123 Venezia -

a due passi dalla Peggy Guggenheim

Per le ricette e gli effetti dell'assenzio - fare riferimento a P. Picasso e la sua "Bevitrice di Assenzio"

Венециански курабийки

Bigarani

Нямаше как да се върна от Фестивала във Венеция без книжка с рецепти. Ето първата, която изпробвах - типични венециански курабийки, пардон "бисквити" - каквато е етимологията на думата на италиански - biscotti: bis - 2 пъти, cotti - печени. Като за всеки морски град, където дългите морски пътувания са изисквали неразвалящи се храни - и тук много от традиционните тестени рецепти са "бискотти".

  

500 гр. брашно + 100 гр. за доизмесване
100 гр. захар
100 гр. кр. масло
20 гр. мая
3 яйца
180 мл. пр. мляко
щипка сол

Пригответе си продуктите като разбиете 2 яйца и 1 жълтък с щипка сол.

Размийте маята в леко затопленото прясно мляко. Разтопете на съвсем слаб огън маслото.

Пресейте 500 гр. брашно и оформете кладенче, добавете захарта и постепенно разбитите яйца и млякото с маята. Измесете добре, като добавяте постепенно маслото и докато се получи гладко еластично тесто.

Оставете го да втаса в намазнена купа, покрита с кърпа или прозрачно фолио. Ще са необходими около 3 часа - можете да го приготвите и да излезете най-спокойно да си свършите някаква работа. Тези ги измесих на ръка, но предвид дългото втасване, за вбъдеще мисля да използвам и машината за хляб

След като тестото удвои обема си, оформете "шнурчета" дълги около 20 см, прегънете ги на 2 и ги усучете (като за мартеница) - ще се получат усукани курабийки от по 10 см. Аз опитах и с охлювчета, но трябва да се пекат отделно, защото стават по-високи и заедно едните могат да изгорят.

Изпечете ги на 150°C (вентилирана фурна) за 15-20 минути. Извадете ги като се зачервят, намажете ги веднага с тънка четчица с разбит белтък, за да лъснат.

Стават много пухкави и половината изчезват в опитване.

На следващия ден тези, които са останали се оставят за още 15-20 мин. на 150°C, за да се изсушат.

Ето ги след първото изпичане.

И "бискотти", готови за десерт. 

След второто изпичане се изсушават и могат да се съхраняват дълго. Но тъй като стават твърди - се нуждаят от чашка ликьорно вино, в което се топят, за да възвърнат мекотата си.

Тези сладки в миналото са се правили или за моряците или за родилките, на които са били подарявани за по-бързото възстановяване, придружени с бутилка сладко, ликьорно вино.
Днес се поднасят (най-вече в ресторантите) след десерта и кафето с чашка Zibibbо.
Che bontà!

 

Banitza (Баница)

La pasta filo in Bulgaria è come la pizza in Italia - si trova ovunque e piace a tutti. Le nostre nonne la stendevano a mano con il matarello lungo e sottile che permetteva di stendere una sfoglia sottilissima.
Una volta stesa, la pasta va lasciata asciugare un pochino ed è pronta per essere usata per fare sfoglie dolci e salate. Il nome di quella salata appunto è Banitza.

Oggi si usa la pasta già pronta, si stende a mano solo per la grande Festa di Capodanno e il sortileggio delle "fortune" - dei piccoli rametti o bigliettini che la massaia inserisce tra le sfoglie e ognuno trova nel proprio pezzo di banitza che viene tagliata dopo mezzanotte. La "fortuna" più ambita dai bambini è la moneta di 1 o 2 leva (euro), le altre sono la salute, la casa, un bel viaggio, la laurea e via dicendo secondo le aspirazioni in quella famiglia.

Nel resto dell'anno la banitza si mangia regolarmente sia in casa che fuori, di fatti è pieno di kioski o piccoli forni che vendono banitza e cornetti di pasta lievitata.

per 500 gr. di pasta filo
4 uova
400 gr. di yougurt magro (rimane più liquido rispetto a quello intero)
250-300 gr. feta sbriciolata
pizzico di sale
olio di girasole

Per la banitza serve una teglia tonda più grande e più alta di quella della pizza. In mancanza si può usare quella rettangolare del forno e comunque disponendo le sfoglie arrotolate a mò di lumaca.
Accendete il forno a 230-250°C.

Preparate il ripieno sbattendo leggermente le uova, aggiungendo lo yogurt, la feta sbriciolata, un filo di olio - 2-3 cucchiai e 2-3 cucchiai d'acqua fredda. Aggiustate il sale. 

Ungete bene la teglia, con un cucchiaio cospargete un pò del ripieno su ogni singola sfoglia, arrotolatela su sè stessa e disponete nel centro della teglia unta. Proseguite fino all'esaurimento della pasta filo.

Dovrete lavorare velocemente perchè le sfoglie sono molto sottili e si imbevono subito.

Una volta pronta, cospargete la banitza con il rimanente ripieno - bastano 2-3 cucchiai oppure anche allungando q cucchiaio di ripieno con un pò di acqua o latte - giusto per inumidire la sfoglia anche di sopra per evitare che bruci durante la cottura.

Per sfruttare al massimo la grandezza della teglia potete disporre le sfoglie arrotolate anche una vicina all'altra, faccendo attenzione di inumidire gli angolini esterni.

Una volta pronta va infornata subito in forno già caldo (230-250°C) per 20 minuti circa.
Togliete dal forno, inumiditela di nuovo spruzzando un pò di acqua con la punta delle dita,  coprite con un canovaccio pulito e lasciatela riposare 5-10 minuti.

E' pronta! Buon appetito!

Рагу от дробчета

Това рагу има по-силен вкус - главно заради дробчетата, канелата и филенцата аншуа - може да ви се струва малко необикновена комбинация, но е мнооого, много вкусно! Особено подходящо за макарони и други видове къса и дълга паста с по-дълго варене, за лазаня е за предпочитане Рагу болонезе, защото е по-неутрално.

500 гр. смессена кайма (2/3 говежда и 1/3 свинска)
200 гр пилешки дробчета и сърца

1 глава лук
1 морков
2-3 склидки чесън
1 стебло прясна целина (по желание)
250-300 гр. домати консерва

розмарин и салвия (ситно нарязани)

люта чушка

2-3 рибки аншуа (от малките бурканчето в зехтин)

сол

пипер
щипка канела

1-2 дафинови листа

зехтин

магданоз за поръсване след сваряването

На среден огън задушете в малко зехтин ситно нарязаните лук, чесън, морков и целина.

Почти веднага добавете дробчетата и нарязаните сърца.
Запържете/задушете добре, добавете каймата, задържете отново.
Добавете доматите, розмарина , салвията, канелата и нарязаната люта чушка.
Разбъркайте и добавете рибките аншуа, които почти веднага ще се разтопят и изгубат в рагуто.
Подправете на сол и пипер,, покрийте с гореща вода, добавете дафиновия лист и покрийте.
Намалете огъня и оставете рагуто да къкри поне 3 часа като от време на време разбърквате и при необходимост добавете малко гореща вода.

Изключете, когато сосът придобие гъст кадифен вид. Поръсете обилно с магданоз.
Сварете макароните, гарнирайте с рагу и сервирайте обилно поръсени с прясно настърган пармезан.

Обикновено се прави по-голямо количество и ... ако остане се замразява :-)

Но тъй като го правя от сравнително скоро - просто свършва за 2-3 дни.

Добър апетит!